С НАДУВАЕМА ЛОДКА ОКОЛО СВЕТА

Правилния избор на екипировка е основа за успеха или съответно за провала на много експедиции. В случая не става въпрос за марки или производители, а за генерални концепции. Скот залага на дребни кончета да теглят шейните му докато Амундсен предпочита кучетата. Конете измират в студа - кучетата оцеляват. Амундсен покорява Южния полюс, а Скот загива.

Лодката, която искаме да използваме е необходимо да плава добре на море и да може да се спуска по бързи води, което са две взаимно изключващи се условия. Все пак имаме идея и се надяваме, че ще могат да ни я скроят по такъв начин.

Двигателите са стандартни и би трябвало да издържат 36 000 км. Единственото, което е необходимо е, да се направи правилната преценка между мощност, разход на гориво и тегло на двигателя, като се има предвид че ще се наложи да го носим на ръце.

Снабдяването с гориво също е голямо предизвикателство. Целият маршрут е обитаем, а по реките има селища максимално на 300 км едно от друго. Конструктивно резервоарът за гориво трябва да е предвиден с капацитет при пълна мощност за 500 км. Тъй като има само един по дълъг преход при него ще се използват допълнителни съдове. При тестовите плавания ще се установи какъв точно ще бъде разхода при оптимална мощност на двигателя. Въпреки всичко е важно да се проверят всички 72 точки за зареждане и при необходимост да се подсигурят доставки по въздуха.

За сателитна комуникация, за навигацията дори и за обикновените телефони е необходимо електричество. За наша радост последните години соларните клетки драстично повишиха ефективността си и при пестеливо ползване е напълно възможно да задоволят нуждите ни, без да сме зависими от материка, дори и двигателят да не работи.

В съвременното ветроходство на въпроса: какво се прави, ако ви се развали GPS-a, ще ви отговорят - ползвайте резервния GPS. Въпреки планираната професионална навигация и личните ни телефони, които са напълно достатъчни при екстремна ситуация, смятаме, че трябва да се носят изпитаните механични компас, секстант и хронометър.

Питейната вода е в рамките на 20 литра дневно. При малката товароподемност на лодката е почти невъзможно да се носят големи запаси. Имаме решение което сме тествали при друго плаване, където е консумирана продължително време вода от р.Дунав без да е имало каквито и да е негативни последствия. Мръсотията и пясъка се премахват с механичен филтър. Ако са останали някакви бактерии се убиват с хлорни таблетки, след което миризмата и евентуално тежките метали се премахват с филтър с активен въглен. Оборудването се побира в двете ви шепи и въпреки че е досадно, свободно време за преработка на вода има по цял ден.

Храната също е важен елемент, но има селища на поне ден път, а и човек ще оцелее дори и да не яде цял месец.Затова смятаме, че няма да бъде проблем, ако не поддържаме големи запаси храна. Въпреки това предвиждаме да се носят риболовни принадлежности и ловно оръжие.

Температурата на морската водата в северните ширини дори и през лятото рядко надхвърля 4-5 градуса. Това означава, че ако се обърне лодката никой от екипажа няма да оцелее дълго време във водата и е напълно вероятно всички да загинат от хипотермия. Поради тази причина въпреки неудобството възнамеряваме да пресичаме откритите морета със сухи неопрени, което да гарантира оцеляването дори и при сериозен щорм. При разговор с проф. Христо Пимпирев той ни препоръча да се ползва костюм Mustang Survival